|
Взимане на решение или как да правим своя избор? |
|
Written by admin
|
|
Saturday, 16 September 2006 |
|
Твърде много възможности между, които можем да избираме, може да ни объркат и дори да ни накарат да се чувстваме нещастни когато в един момент сме парализирани от неспособността си да изберем една от тях. Според Бари Шварц - автор на шест книги за човешкото поведение - това е особено вярно когато става дума за избора ни на работно място. Когато студентите се дипломират те завършват като хора, които вече са натрупали редица умения. Но избора на кариера често се оказва труден. Шварц прави проучване сред студенти последна година по специалността си. Събира интервюта относно бъдещите планове за работа на студентите. Той разделя хората, които е изследвал на две групи: - група на "максималистите" - тези, които обмислят всеки възможен вариант и провеждат задълбочено проучване относно избора си за работа;
- група на "доволните" - тези, които търсят и избират когато намерят достатъчно добър - или задоволителен - вариант;
Може да си мислите, че студентите, които предприемат най-задълбочените търсения и проучвания за работа, са в крайна сметка най-доволни от решенията си. Оказва се, че не е така. Шварц установява, че макар "максималистите" да си намират по-често добре заплатена работа, те не са толкова доволни от избора си. Защо тези хора изпитват по-малко задоволство? Един от отговорите е, че когато се вглеждаме във всеки един възможен вариант, започваме и да осмисляме както нещатата, които ще спечелим, така и онези, от които ще трябва да сеоткажем, за да направим съответния избор. След внимателното проучване на дадената възможност, хората осъзнават по-силно "цената" на решението си, както и останалите възможности, от които трябва да се откажат за да преследват дадена цел. Остава въпроса кое е по-добро - да сте щастливец от групата на "доволните" или успял от групата на "максималистите"? Някои хора променят начина, по който постъпват и начина, по който взимат решения през времето. Професор Шина, също участник в проучванията на Шварц, счита, че стратегията на "максималистите" не е лоша, но не трябва да се прилага във всички случаи. "Има хора, които взимат максималистки решения относно всичко в живота си", казва професорът. Така тези хора никога не могат да останат доволни от себе си и от това, което правят. Според Шварц най-добре е през по-голямата част от времето да се възприема тактиката на "доволните" и да се приемат онези варианти, които са задоволителни. По-скромните очаквания и по-малкото съжаления водят до по-голямо лично удовлетворение и така до живот с повече щастие. Шварц посочва, че прекаленото обмисляне не е винаги необходимо и трябва да се запази само за най-важните решения. В крайна сметка по-важно е да се стремим да увеличаваме не възможностите, а удоволствието и щастието в живота си. Източник:Psychology Today |
|
Last Updated ( Friday, 27 October 2006 )
|
|
|
Written by admin
|
|
Saturday, 09 September 2006 |
|
Гнева е отрицателна емоция, толкова силно свързана с болката и депресията, че понякога е трудно да се определи къде едно от тези емоционални състояния започва и къде завършва друго. Болката никога не засяга само тялото - тя си има емоционални и физически страни. Емоициите ни са силно свързани с това колко болка усещаме, а самата болка е тясно свързана с депресията. Физическата болка на депресията захранва гневни чувства, така както гнева и яда пораждат депресия. Гнева е много силна емоция и често моментното усещане от него е добро. Гнева има мотивиращата сила да кара хората да действат. Но на лице са добри и лоши действия. Важно е да се опитаме да ги различаваме. Гнева има ефекти, които никак не са безвредни. Психологическото му въздействие е много силно. Когато сме ядосани чувстваме как гнева изпълва гръдния ни кош, главата ни, и как преминава през цялото ни тяло. Но ефектите от това състояние са коварни. Гнева служи за постигането на моментна цел. Той е пряк път към мотивацията. Лошото е, че той създава кръг на ярост и в последствие чувство за пораженство.
Когато сте гневни изпитвате нуждата да предадете собствената си болка на другите. Но в крайна сметка гнева може да доведе до самосъжаление, защото дори и да използвате околните за буфер, не можете да премахнете болката, която е в самите вас. Гнева е начин да накарате другите да платят за вашия собствен емоционален дисбаланс. Той води до депресии и в крайна сметка намаля силно удоволствието от живота. Психолозите препоръчват няколко начина, които помагат да се предотврати възможността гнева да руши емоционалния ни живот и този на другите около нас: - Първо, разбира се, трябва да приемем собствения си гняв. Някой хора отричат гневното си поведение или просто не го възприемат като гневно, не зависимо от това, че в крайна сметка им причинява дискомфорт.
- Гледайте на гнева си като на сигнал - той не е нещо, което трябва да се избягва или поддтиска. Той е сигнал за това, че е възникнал някакъв дразнител, на който трябва да обърните внимание.
- Опитайте се да си отговорите какви са целите, на които служи гнева ви. Шефа ви се е развикал на работното място и вие се чувствате унижени. След това вие самите израрявате негативните си емоции като прехвърляте ядя си на други хора. За да намерите мотивацията на гнева си, винаги търсете вътре в самите вас.
- Вслушайте се в диалога, който водите със себе си. Често гнева се базира на вътрешното вярване, че са се държали несправедливо с нас или, че сте били онеправдани по някакъв начин. В този случай просто се опитайте да се оттърсите от мисълта за това, че сте били наранени или пренебрегнати. Също приемете факта, че в живота не винаги нещата се подреждат по-най справедливия начин.
Идеята, че живота е справедлив не само е ирационална, но и ще ви накара да трупате в себе си купища болка и убиди, които считате, че са ви причинени. Всичко това ще ви накара да изпитвате ярост и ще ви води към депресия. А гнева ви няма да има лек защото няма как да промените несправедливстта. Самосъжалението също е резултат от тези убеждения. А непрестанното оплакване на другите и към себе си води до инерция и пасивност. Щом веднъж съумеете да приемете, че живота може понякога да е несправедлив, ще можете да започнете да следвате позитивните си цели. Ще сте способни да работите за намалянето на несправедливостта, като превръщате гнева си в изблик на положителна сила, както и да следвате достигането на потенциалите си, независимо от пречките, които съществуват.
|
|
Last Updated ( Monday, 25 September 2006 )
|
|
|
Предотвратяване на епилептичните пристъпи |
|
Written by admin
|
|
Friday, 01 September 2006 |
|
Учени от MIT разработват уред, който засича и предотвратява епилиптичните удари. Епилепсията засяга около 50 милиона хора по целия свят и докато анти-конвулсните медикаменти могат да намалят честотата на пристъпите, те си остават неефективни за всеки един от трима пациенти. Новото лечение е разработено на основата на вече съществуващо лечение - VNS /Cyberonics Inc. vagus nerve stimulator/. VNS е вид невронен симулатор, който се използва при пациентите, които не реагират на лечението с медикаменти. Метода на лечение представлява имплантиране на дефибрилатор в пациента, който стимулира определен нерв на всеки пет минути. По този начин се намаля честотата на поява на пристъпи в много от пациентите. Учените от MIT, заедно със своои колеги от BIDMC /Beth Israel Deaconess Medical Center/ се опитват да подобрят този метод на лечение като го комбинират с детектор, който измерва активността на мозъка и показва кога ще се появи нов пристъп. Детектора ще активира VNS и така пристъпа ще беде блокирван. "Нашият принос е всъщност софтуера, който определя кога да се задейства симулатора" споделя Джон Гутаг, професор от департамент по електронно инженерство и компютърни науки. Гутаг разработва системата заедно с Али Шоеб - студент от отдела Харвард на MIT за здравни науки и технологии. Уреда ще се тестува тази есен. Ако се докаже, че е ефективен, допълнителни тестове ще бъдат проведени. Детектора може да има положително влияние не само върху пациенти с епилепсия.Според Гутаг има още много сфери, в които може да бъде приложен. Депресията, шизофренията и заболявания свързани с дефицита на вниманието, са само някои от състоянията, за които може да се разучи ефективността на този тип лечене. "Надеждата ми е да успеем да използваме тази технология за да разберем по-добре много от иначе забулените в мистерия неврологични състояния." - казва професорът.
Източник:MIT
Още по темата и задълбочена информация по въпроса са публикувани в горния източник в изданието от август 2004- Epilepsy&Behavior - "Епилепсия и поведение".
|
|
Last Updated ( Monday, 25 September 2006 )
|
|
| | << Start < Prev 1 2 3 4 5 6 Next > End >>
| | Results 9 - 12 of 21 |
|
