|
 Обясненията и подходите на когнитивните психотерапевти при депресивните състояния
Същността на когнитивната терапия е тезата, че ирационалните мисли и представи, пресиленото обобщаване на негативните събития, песимистичното отношение към живота, тенденциятя да се фокусира вниманието само върху проблемите и неуспехи и негативната самооценка, както и други подобни познавателни изкривявания в мисленето, водят до развитието на психологически проблеми, и особено на депресията.
Когнитивните психолози се стремят да накарат пациентите си да осъзнаят негативното влияние на тези модели на мислене върху живота им. Целта на психотерапевтите е да се направи промяна в мисленето на депресираната личност.
Основната идея в когнитивната психология е твърдението, че източник на всички прояви на поведението е мисълта и поради тази причина, точно там трябва да се търсят решения за справянето, с които и да е псиологически проблеми. Когнитивните психолози се спират на няколко фактора, които действат при развитието на депресивните състояния. Лична Самооценка Самооценката е един непрекъснат процес. Ние непрекъснато се самооценяваме в това, което правим, което казваме и в начина, по-който постъпваме въобще.
При депресията, личната самооценка е изключително негативна и личността е твърде самокритична.
Депресията е свързана с едно самоосъждане - малка грешка води до разсъждения от типа "Пак оплесках всичко; за нищо не ме бива; вината е моя, че нищо не става" и пр.
Логично е, че подобен модел на мислене подбива самоуважението на личността и желанието за предприемане на нови опити за достигани на дадена цел.
Когнитивните психолози работят в посоката за промяна на тази пресилено ниска самооценка. Фокусиране върху негативните преживявания Депресираната личност се вглежда само в отрицателните страни на нещата. Ако само една малка подробност се обърка, за човекът изпаднал в депресия това ще означава, че нищо не е както трябва.
В резултат на това спомените са картини от негативни преживявания. Нищо в живота не се случва според очакванията на човек с такава нагласа защото сами по себе си, тези очаквания са перфекционистки.
В живота на всеки човек възникват проблеми и дори те да са по-големи, ако направим преоценка и потърсим решенията и работим по тях, надежда за подобрение винаги има. При депресията тази надежда липсва. При изследвания активността на центрове в мозъците на хора в депресия и хора в нормално психологическо състояние се стига до интересни резултати - и мозъка на депресирания и този на недепресирания човек реагира по един и същи начин на негативни събития. Разликата е в реакцията към положителни стимули. Депресираната личност реагира много по-слабо на позитивните промени от нормалния човек. Сякаш депресията е един вид ослепяване към хубавото, което заобикаля личността и в полезрението остават само неприятностите, които така или иначе присъстват в живота на всеки един човек. Диалогът със самия себе си Тук става дума за вътрешния диалог, който всеки от нас, съзнавайки или не, води със себе си. Той е част от мисловните процеси и от т.н. "поток на съзнанието". Когато срещнем проблеми и пречки в ежедневието си си мислим "Добре, по какъв начин да се справя с това сега?" или "Това си е проблем, май трябва да потърся някаквя помощ", или дори и да е трудно положението, в което сме се озовали, все пак успяваме сами да преодолеем трудностите.
Вътрешния ни диалог е важен защото ако той е негативен може да доведе до редица психологически проблеми и както е в случая, до депресия.
Когато се сблъскаме с проблем и нашия вътрешен диалог е отрицателен, това ни демобилизира.
Ако си мислите "Не мога да се справя, пак ще се проваля както преди" или "всички ще видят колоко съм некомпетентен/а и може да ме уволнят от работа за това по-добре изобщо да не опитвам", то вие никога няма да намерите силите и куража да направите крачка напред или някаква промяна в живота си.
Когнитивните терапевти помагат на депресираните си пациенти да осъзнаят негативизма на вътрешния си диалог и как той формира отрицателните нагласи към събитията от живота - минали и настоящш. Задачата на терапевта се състои именно в това - да обучи своя пациент да замества демобилизиращите разсъждения относно живота, околните и действителността като цяло, с позитивен вътрешен диалог и нагласи. Очаквайте продължение...
|
