Блог на всички секции
Движеща вълна PDF Print E-mail
(52 гласа)
Written by admin   
Thursday, 19 October 2006

  

Това е една от тези илюзии, които създават впечатление за движение. В действителност истинско движение няма. Причината за измамата е специфичното съчетание на цветовете и формите в изображението.

Автор на тази илюзия е японеца А.Китаока, който я създава през 2004.

 

Това е същото изображение, но с нарушен цветови баланс.  Силата на илюзията намалява значително. Измамното движение, което възприемаме от горното изображение е едва леко доловимо. 

Last Updated ( Monday, 23 October 2006 )
 
Депресия - причини и обяснения PDF Print E-mail
(107 гласа)
Written by admin   
Sunday, 22 October 2006

 Има данни за нарастването на броя на хората страдащи от депресия, както и за намалянето на възрастовата граница за поява на разстройството.
Както при всички проблеми в психологията, и тук различните теории предлагат различни обяснения, относно развитието на това заболяване.

Психоаналитичната перспектива:

Депресивното състояние се разглежда като реакция от загубата на нещо много ценно в живота на дадения човек. Неадекватната родителска грижа или загубата на единия родител в ранното детство също се отчитат като фактори, които силно могат да повлияят на устойчивостта на психиката на човека в зрялата му възраст. При по-силно стресова ситуация или при нужда от адаптация към променени социални условия, риска тази личност да изпадне в дълбока депресия е много по-голям от този при останалите хора.

Трябва да направим и едно уточнение - кличната или "дълбока" депресия е нещо съвсем различно от леките депресивни състояния, в които всеки от нас изпада от време на време. Всеки човек преминава през т.н. "синьо" настроение като причините могат да бъдат различни - преумора - физическа или психическа - временни неуспехи или проблеми, с които се сбъскваме в ежедневието си. Но тези леки депресии си остават преходни състояния и в никакъв случай не са трайна нагласа.
При появата на дълбока депресия положението е наистина сериозно. Тя трае най-малко 2 седмици, а основните признаци са следните:
- страдащите от заболяването губят интерес към основни дейностти от ежедневието си и любими занимания, които преди това са им доставяли удоволствие;
- изпитват отпадналост и липса на енергия;
- поради това чувство на безсилие се наблюдава забавяне на реакциите на цялостното поведение;
- страдащите се оплакват от огромните усилия, които трябва да направят за да се концентрират, да мислят по проблеми от ежедневието си и да взимат адекватни решения;
- проблеми със съня - нередовен сън, трудностти със заспиването;
- страдащите имат подчертано негативна представа за самите себе си - че са безполезни и ненужни за околните;

Обяснения за депресията на бихевиористите*

Бихевиоризъм - от англ. behavior - поведението се разглежда като резултат от заучаването - реакциите на организма се оформят според наказанията и наградите, които той получава при реакцията си към определен стимул от средата;
Спомнете си кучето на Павлов:)
Т.е правим неща, които сме разбрали, че ще ни донесат някаква награда и отбягваме онези, които са ни причинили болка;
Според Петер Люинсън(1974), депресията възниква когато вече поведението на личността не води до наградите, които преди са били резултат от него.
Примери са загубата на работа или пенсионирането, загубата на близък човек и др. Всички те представляват рязка промяна в социалната среда. Човек се озовова в нова ситуация, неподготвен и непритежаващ необходимите умения за да получи обичта и одобрението на другите.
Когато след определен период от напразни усилия, човек все още не успява да намери онова от, което има нужда или което е изгубил, той престава да опитва. Това е момента, в който депресията започва своето развитие. Човекът е разочарован и не вижда смисал от опитите си и се оставя на инерцията.
Получава се затворен кръг - страдащия се затваря в себе си и се отдръпва въпреки, че единственото, което би му помогнало е именно подкрепата и контакта с околните.


Причините според когнитивното направление в психологията:

Когнитивната психология търси обяснения за човешкото поведение в познавателните процеси като паметта и мисълта.
Когнитивните психолози се фокусират върху начина, по който мисли и разсъждава депресираната личност. Психологът Бек /1967/ разглежда именно негативното отношение на хората в депресия към самите себи си, света като цяло и околните. Това отношение е видимо от разсъждения като:
-"никой не ме харесва"
-"нищо никога не става както трябва"
-"на никой не му пука дали ме има или не" и др.

Бек установява, че депресираните хора правят логически грешки в разсъжденията си относно начина, по който се развиват събитията в живота им
- вглеждат се в малките подробности и ги вадят от контекста на ситуацията;
- правят обобщения от единични случаи;
- подценяват почти винаги всичко положително в живота си.
Бек описва и поведението на една своя пациентка за да покаже колоко изопачено е мисленето на депресирания човек и че винаги основната му посока е негативизма.
А примерът е следния: Когато се случвало терапевта да закъснява за срещите си с нея, тя виняла себе си като споделяла, че той сигурно няма особено голямо желание да я види защото била безнадежден случай. Когато обаче се случвало терапевта да подрани, пациентката отново имала обяснение свързано с нейните недостатъци, като отбелязвала, че сигурно е много болна щом терапевта се е разбързал така за срещата им.

Психоаналитиците посочват травмите от миналото, бихевиористите ни обръщат внимание на липсата на стимули, които да ни носят удоволствие, а познавателните психолози се обръщат към съдържанието на мисълта. Каквито и да са причините за депресията, много по съществено е всъщност да се открие ефективен начин за лечението й.

Очаквайте скоро статия за методите, които се използват в терапиите при депресивните състояния.

Last Updated ( Monday, 23 October 2006 )
 
Експеримента на Джоунс PDF Print E-mail
(29 гласа)
Written by admin   
Friday, 27 October 2006

 Бихте ли станали член на Нацистка партия? Бихте ли участвали в масови митинги и преследвания?

През 1969г. учителя по история Рон Джоунс провежда един социален експеримент със своите ученици в гимназията Kибърли, Пало Алто, в щата Калифорния.

Учениците на Джонс били категорични, че не биха се включили в движението на нацистите преди и по време на Втората Световна Война при каквито и да е обстоятелства. Пред своя професор всички студенти заявили, че щели категорично да устоят и да не участват в подобно движение.

Джоунс решава да помогне на своите ученици да разберат по-добре социалните влияния, които са съществували по времето на Нацизма. Професорът организира и провежда един кратък експеримент, чийто развитие дава изненадващи резултати.

Професорът по история създава условия, които симулират някои от нацистките социални условия за периода от пет дни сред своите ученици. До края на експеримента студентите му не осъзнават какво става.

За ужас на Джоунс престорената игра става доста реална. Пред очите му учениците изграждат една система с вярвания аналогични на тези от нацистката система, включващи подобни методи за контрол, дисциплина и обединение.
Джоунс подава определени вербални стимули и въвежда строг модел на поведение.
Историкът прави няколко прости неща:

 

  •  Първо ограничава всички отговори в клас до изречения от три или по-малко на брой думи - това води и до определянето на нови "невербални" лидери;
  •  Въвежда се използването на поздрав - неслучайно поздрава бил подобен на този, който бил използван от нацистите;
  •  Въвеждат се девизи като "сила чрез обединение", които трябва да се извикват от учениците - членове на новото общество - в един глас;
  •  Изработват се плакати, избират се и нови членове от другите класове и се въвежда задължителна стойка при седене в час;
  •  Джоунс дава името "Третата вълна" на новото движение;
  •  Групата нараства до 100 членуващи ученици и последва издаване на членски карти;
  •  Всеки, който изказва несъгласие с установените стандарти от групата просто бива изключен;

 

Джоунс си позволява да отиде още по-далеч като обявява, че кандидат президент на САЩ ще направи посещение за да обяви формирането на Третата Вълна. Учениците са поканени в аудиториума за да гледат събитието, което ще се излъчи по телевизията.

На следващия ден около 250 ученици пристигат в аудиториума носещи своите специални униформи и значки. Те вярват, че са на път да станат част от национално движение.

Докато всички стоят и чакат излъчването, Джоунс пуска запис на нацистки митинг и историята на Третия Райх. Учениците стоят втрещени постепенно осъзнавайки, че виждат своето отражение на екрана.
Самият Джоунс споделя, че сам се учудва на това колко бързо учениците възприемат правилата за дисциплина. Той въвежда успешно идеите за сила чрез обединение, сила чрез действие и сила чрез гордост.

За пет кратки дни здрави и нормални ученици от гимназията Къбърли, Калифорния, сформират група, прочистват "интелигенцията" си и са готови да последват национален лидер. Изпитват гордост от факта, че разчитат на принудата и дискриминацията като средство за организация.

Тези ученици едва ли ще получат по-добър урок по история и социална психология.
Самият Джоунс напуска работата си.

Експеримента остава в тайна дълги години. В крайна сметка Джоунс описва всичко, което се е случило в една от 30-те си гниги "Лудостта няма заместител", доста след като е вече приключил с преподаването.

Направени са пиеса и филм по разказите на Джоунс.


Описания на целия процес, всички методи и разсъжденията на самия Джоунс може да прочетете на следната уеб страница: http://www.vaniercollege.qc.ca/Auxiliary/Psychology/Frank/RJmore.html

Източници:

http://www.paloaltoonline.com/news_features/centennial/1960SC.php

Psychology /Third Edition/ - Cammile B. Worthman, Elizabeth F. Loftus.

 

Last Updated ( Thursday, 23 November 2006 )
 
От Мисъл Към Живот PDF Print E-mail
(44 гласа)
Written by admin   
Tuesday, 31 October 2006

 Обясненията и подходите на когнитивните психотерапевти при депресивните състояния

Същността на когнитивната терапия е тезата, че ирационалните мисли и представи, пресиленото обобщаване на негативните събития, песимистичното отношение към живота, тенденциятя да се фокусира вниманието само върху проблемите и неуспехи и негативната самооценка, както и други подобни познавателни изкривявания в мисленето, водят до развитието на психологически проблеми, и особено на депресията.
Когнитивните психолози се стремят да накарат пациентите си да осъзнаят негативното влияние на тези модели на мислене върху живота им.

Целта на психотерапевтите е да се направи промяна в мисленето на депресираната личност.
Основната идея в когнитивната психология е твърдението, че източник на всички прояви на поведението е мисълта и поради тази причина, точно там трябва да се търсят решения за справянето, с които и да е псиологически проблеми.

Когнитивните психолози се спират на няколко фактора, които действат при развитието на депресивните състояния.

Лична Самооценка

Самооценката е един непрекъснат процес. Ние непрекъснато се самооценяваме в това, което правим, което казваме и в начина, по-който постъпваме въобще.
При депресията, личната самооценка е изключително негативна и личността е твърде самокритична.
Депресията е свързана с едно самоосъждане - малка грешка води до разсъждения от типа "Пак оплесках всичко; за нищо не ме бива; вината е моя, че нищо не става" и пр.
Логично е, че подобен модел на мислене подбива самоуважението на личността и желанието за предприемане на нови опити за достигани на дадена цел.
Когнитивните психолози работят в посоката за промяна на тази пресилено ниска самооценка.

Фокусиране върху негативните преживявания

Депресираната личност се вглежда само в отрицателните страни на нещата. Ако само една малка подробност се обърка, за човекът изпаднал в депресия това ще означава, че нищо не е както трябва.
 В резултат на това спомените са картини от негативни преживявания. Нищо в живота не се случва според очакванията на човек с такава нагласа защото сами по себе си, тези очаквания са перфекционистки.
В живота на всеки човек възникват проблеми и дори те да са по-големи, ако направим преоценка и потърсим решенията и работим по тях, надежда за подобрение винаги има. При депресията тази надежда липсва.

При изследвания активността на центрове в мозъците на хора в депресия и хора в нормално психологическо състояние се стига до интересни резултати - и мозъка на депресирания и този на недепресирания човек реагира по един и същи начин на негативни събития.

Разликата е в реакцията към положителни стимули.

Депресираната личност реагира много по-слабо на позитивните промени от нормалния човек. Сякаш депресията е един вид ослепяване към хубавото, което заобикаля личността и в полезрението остават само неприятностите, които така или иначе присъстват в живота на всеки един човек. 

Диалогът със самия себе си

Тук става дума за вътрешния диалог, който всеки от нас, съзнавайки или не, води със себе си. Той е част от мисловните процеси и от т.н. "поток на съзнанието".

 Когато срещнем проблеми и пречки в ежедневието си си мислим "Добре, по какъв начин да се справя с това сега?" или "Това си е проблем, май трябва да потърся някаквя помощ", или дори и да е трудно положението, в което сме се озовали, все пак успяваме сами да преодолеем трудностите.
Вътрешния ни диалог е важен защото ако той е негативен може да доведе до редица психологически проблеми и както е в случая, до депресия.
Когато се сблъскаме с проблем и нашия вътрешен диалог е отрицателен, това ни демобилизира.
Ако си мислите "Не мога да се справя, пак ще се проваля както преди" или "всички ще видят колоко съм некомпетентен/а и може да ме уволнят от работа за това по-добре изобщо да не опитвам", то вие никога няма да намерите силите и куража да направите крачка напред или някаква промяна в живота си.
Когнитивните терапевти помагат на депресираните си пациенти да осъзнаят негативизма на вътрешния си диалог и как той формира отрицателните нагласи към събитията от живота - минали и настоящш.

Задачата на терапевта се състои именно в това - да обучи своя пациент да замества демобилизиращите разсъждения относно живота, околните и действителността като цяло, с позитивен вътрешен диалог и нагласи.

Очаквайте продължение...

Last Updated ( Tuesday, 31 October 2006 )
 
Стресът - До Колко и До Кога? PDF Print E-mail
(22 гласа)
Written by admin   
Tuesday, 28 November 2006

Стресът е състояние, което изтощава нашия организъм и е резултат от необходимостта  непрекъснато да се адаптираме към продължителните изменения на средата, в която живеем.

Позитивната страна на стреса е неговата способност да ни накара да действаме, да ни помогне да осъзнаем ситуациите по-добре за да се справим по-адекватно с тях.

Негативното влияние на стреса идва от това, че продължителното му действие може да предизвика чувства като недоверие, гняв и депресия, които на свой ред водят до здравословни проблеми, като главоболие, нередовен стомах, кожни заболявания, безсъние, високо кръвно налягане, сърдечни болести и удари.

Смъртта на любим човек, раждането на дете, повишение на работното място, нова връзка - всички тези събития, дори да контрастират емоционално по между си, са свързани с продължителен стрес защото изискват едно и също от нас - промени в начина ни на живот и полагането на усилия за осъществяването на една продължителна адаптация.
Докато се адаптираме към промените на околната среда, стресът може да ни помогне или да ни навреди, като всичко зависи от начина по-който ние възприемаме новите ситуации.

Как да елиминираме стреса от живота си?

Всъщност целта ни не трябва да бъде да елиминираме изцяло стреса.
 Позитивния стрес прави живота ни по-вълнуващ и обогатява преживяванията ни, прави ни по-живи и доволни от начина, по-който живеем.
Ако ежедневието ни е толкова лишено от стрес, че от нас не се изисква каквото и да е усилие за посрещането на промяна или предизвикателство, с течение на времето изпадаме в депресия.
От друга страна, прекалено много стрес, води до пълно изтощение и до чувството, че сме "притиснати до стената". Продължителното излагане на твърде много стресори в крайна сметка ни води до предела на силите ни.
Целта е всеки от нас да намери оптималното ниво на стрес в своя живот, което да бъде достътъчен източник на мотивация, но и в същото време да не източва до краен предел психическите и физически сили, с които разполагаме.

Кое е оптималното стресово ниво?

Няма точно определено ниво на стреса, което да се отняса за всички хора. Всички ние сме отделни личности със свои индивидуални потребности.
 
Събитие и ситуации, които от един човек се възприемат като стресови и неприятни, от друг може да се възприемат точно по обратния начин. Даже и когато сме единодушни, че определено събитие е източник на негативни емоции и чувства, отново съществуват разлики в нашите психологическите и физиологически реакции.

Доказано е, че повечето заболявания са пряко свързани с неосвободения стрес. Появата на стресови симптоми е сигнал за това, че сме преминали значително границата на оптималното ниво.

Две са насоките, които помагат ако сте достигнали състояние на претоварване:

- едната е просто да намалите стреса като елиминирате част от източниците му в ежедневието си - често хвърляме твърде много усилия и време за неща, които са всъщност маловажни и не заслужават особено внимание.
- друг начин да си помогнете е да подобрите умението си да контролирате стреса - основната идея тук е факта, че в действителност няма стресиращи ситуации сами по себе си, а хора, които ги възприемат като такива;
Стресът е субективно преживяване и за това психолозите предлагат редица техники, които с практиката ни помагат да моделираме собственото си поведение, преодолявайки собствените си предрасъдъци и неефективни модели на мислене.

Очаквайте статия с практически насоки за справяне със стреса - съветите на психолози и техниките, които се препоръчват.

Източник:Georgia Reproductive Specialists

 

 

Last Updated ( Sunday, 04 March 2007 )
 
Как по-добре да се справяме със стреса? PDF Print E-mail
(101 гласа)
Written by admin   
Saturday, 09 December 2006

 Не е достатъчно само да можем да идентифицираме стреса в живота си, както и да осъзнаваме отрицателното му влияние. Необходимо е да намерим начин да се справяме с него.
Но така както има много източници на стрес, съществуват и много възможности за борбата с него.
Общото между всички насоки е, че при всяка една се изисква усилие за да се стигне до промяна.
И така, може да изберете един от следните варианти:
- да намалите силата на действие на източника на стрес;
- да промените начина, по който реагирате на стресора;
- да направите и двете.

Подхождайте стъпка по стъпка.

1. Осъзнайте стресорите във вашия живот и начина, по който емоционално и физически реагирате на тях.

Забелязвайте неприятните чувства, които изпитвате - не ги игнорирайте. Не махайте с лека ръка на проблемите си. Опитайте се да осъзнаете кои ситуации са ви неприятни. Какво си казвате за значението на тези ситуации?
Отчитайте начина, по който тялото ви реагира на стреса. Ставате ли нервни, започвате ли да се чувствате зле?

2. Осъзнайте какво в действителност може да промените.

- Можете ли да промените влиянието на стресорите като ги отбягвате или ги елиминирате напълно?
- Можете ли да намалите интензивността на влиянието им?
Примерно, възможно ли е да свършите определена задача за период от една седмица вместо да бързате да приключите с нея за ден-два. Ако можете да използвате по-дълги срокове, възползвайте се от това.
- Възможно ли е да намалите времето, в което сте изложени на стрес? Възползвате ли се достатъчно от почивките и ваканциите?

3. Моделирайте емоционалните си реакции.

Действието на стресовата реакция се отключва когато възприемате дадена ситуация като опасна, криеща опасност или водеща до такава. Опасността може да бъде възприета както в емоционален така и във физически план.
Запитайте се дали не гледате на даден стресор по начин, по който преувеличавате реалната му заплашителност?
В случаите когато искаме да се представим максимално добре - брилиантно - и да очароваме всички наоколо, вдигаме нивото на собствената си самокритичност и започваме да гледаме на ситуацията като на животозависеща.
Ако у вас съществува и тенденцията да искате да надвиете и да доминирате при всеки възможен случай, определено ще ви се налага да влагате максимални усилия и напрежение  в немалка част от ежедневието си.

Работете в посока към възприемането на по-умерени възгледи. Гледайте на стреса като на нещо, което можете да контролирате.
Опитайте се да "опитомите" прекалената си емоционалност. Гледайте на развитието на нещата в перспектива и не акцентирайте единствено и само върху негативните страни.

4. Научете се да контролирате физическите реакции на тялото при стрес.

Бавното и дълбоко дишане намаля скоростта на сърдечния ритъм.
Практикуването на техники за релаксация също допринася за контрола при посрещането на стресова ситуация.
Упражнявайте релаксация редовно и ще придобиете усет за мускулите на тялото си, разликите в усещането за напрежение и пълно отпускане.
Взимането на медикаменти не е препоръчително. Отбягвайте честата им употреба защото те помагат временно. 

5. Изградете си физически резерв.

Правете тонизиращи упражнения от три до четири пъти в седмицата. Умереното и продължително упражняване, като ходене, плуване, колоездене или леко бягане, дава най-добри резултати.
Хранете се балансирано.
Поддържайте нормалното си тегло.
Избягвайте никотина, прекалената употреба на кофеин и др. подобни стимуланти.
Спете достатъчно.
Лесно е да се каже, но наистина трябва да се стремите да спазвате режим за редовен сън, тъй като безсънието е един от най-силните фактори с негативно влияние върху организма ни.

6. Поддържайте емоционалния си резерв.

Стремете се да развивате взаимоотношения, които да са източник на взаимна опора. Не е важен толкова броя на хората, с които контактувате, колкото качеството на взаимоотношенията, които изграждате с тях.
Преследвайте реалистични цели, които имат значение за вас, а не цели, които другите ви поставят, но вие не споделяте.
Бъдете готови, че не винаги нещата ще се развиват като по вода и, че по пътя си ще трябва да посрещате и неуспехи.
Не дейте да бъдете до крайност максималисти. Опитайте се да сте по-внимателни със самите себе си.
Бъдете най-добрия си приятел.

 

Last Updated ( Wednesday, 29 August 2007 )
 
<< Start < Prev 1 2 3 4 5 Next > End >>

Results 21 - 30 of 46



Нови потребители


dankik
03.12.2008 08:32:29

gery_bul
02.12.2008 16:42:44

gbeleva
02.12.2008 12:09:23

zdravko1
29.11.2008 22:14:26

msp11
29.11.2008 19:15:33

irene2hot4u
29.11.2008 19:03:32

nova_trova
29.11.2008 16:59:33

nave80
28.11.2008 11:22:15

Люс
28.11.2008 10:02:45

anitabonitta
28.11.2008 08:41:17


Google