|
Фактори допринасящи за развитието на шизофренията |
|
Автор admin
|
|
10 Feb 2008 |
Повечето учени считат, че психичните заболявания са резултат от комбинираното въздействие на редица фактори, които отключват развитието на съответната болест. При едно от най-широко разпрстранените умствени раболявания - шизофренията - причините за появата на заболяването са психически, физически и такива свързани с факторите на средата.
Генетични фактори
 Наблюдава се проява на заболяването между членовете от едно семейство или хора, които имат родствена връзка. С развитието на технологиите, учените имат възможността да проследят тази връзка като изучават определени гени, за които се счита, че могат да влияят върху рисковете за развитието на болестта.
Доказателство за това, че може да съществува генетична връзка започва с изследвания, проведени при идентичните близнаци и сравняването на резултатите с изследвания проведени с разнояйчни близнаци. И при двете групи, близнаците се отглеждат от различни родители и попадат в различни среди.
Става ясно, че ако при еднояйчните близнаци, единият развие шизофрения, вероятността и другия да развие заболяването, макар да бъде отглеждан от други родители и в друга среда, е 50%. При разнояйчните близнаци, тази стойност спада на 15%.
Но какво всъщност се онаследява и каква е конкретната биологична причина, сързана с шизофренията?
Нервотрансмитерната система - системата, отговорна за приемането и предаването на химическите съобщения в човешкото тяло - получава специално внимание от учените, като възможен главен фактор за развитието на болестта.
Нейната структура се определя от гените на съответния индивид.
Лекарствата, които променят функционирането на нервотрансмитерите, облекчават симптомите на шизофренията, което е сигурно доказателство, че тези нервотрансмитери са част от биологичните причини.
Проучванията водят до предположения, че дисбаланс в количеството на нервотрансмитери като серотонин и допамин, както и промяната в чувствителността на нервните клетки, приемащи съобщенията на нервотрансмитерите, могат да повлияят върху появата на симптомите на заболяването.
В допълнение, гените определят до голяма степен структурата на мембраните и метаболизма на нервните клетки. Така например, структурата на мембраната около невроните на хора с шизофрения се различава значително от тази на обикновените хора.
Анормално развитие на мозъка
 Проучванията доказват леки изменения в структурата на мозъка на хора, страдащи от болестта.
Тези изменения присъстват още преди появата на първите симптоми на заболяването, Шизофренията от части може да се определи и като заболяване на развитието на мозъка.
Някои инфекции и вируси също могат да доведат до злощастното развитие на болестта.
Усложнения при раждането и по време на бремеността също могат да допринесат за появата на шизофрения при конкретния индивид, но тези фактори са значително по-слаби от влиянието на по-горе описаните генетични предпоставки.
Основни психологически фактори
Като ключови фактори, от психологически аспект, за развитието на шизофренията се считат травмиращите или силно стресови събития в живота, на които е изложен по един или друг начин даден човек.
Силни стресови моменти могат да бъдат както смъртта на близък човек, загубата на работното място, така и раждането на бебе.
Учените дори поставят на преден план ролята на психическия елемент при отключването на заболяването.
 Стресът предизвикан от работна незаетост, липса на културна идентичност, бедност и лоши хигиенни условия в дома и на работното място, са фактори, които водят до социална изолация. Такива условия благоприятстват развитието на шизофренията.
Ролите на генетичния наследствен материал и социалната среда се преплитат до такава степен, че едва ли е възможно да се определи кои фактори заемат челна позиция.
Възможно е индивид с висок риск, породен от генетичната му наследственост, никога да не развие болестта, а друг с много по-нисък биологичен риск да я развие в най-остра форма, благодарение на редица, постоянно повтарящи се във времето, неблагоприятни социални фактори.
Детайлното отчитане и разпознаване на всички тези влияния дава на учените ясни насоки за това къде да търсят възможните лечения и средствата за превенция за проявата на шизофренията, която се определя като едно от най-тежките и трудно податливи на лечение, умствени заболявания.
източник:
ReThink |
|
Последна промяна ( 11 Feb 2008 )
|
|
|
Общуването в ранна детска възраст |
|
Автор admin
|
|
13 Nov 2007 |
 Всеки човек има нужда от общуване още от първите дни след
раждането си, от там започва и възпитанието, а според Аристотел
”Възпитанието на детето започва преди раждането му.” Общуването
между детето и родителите започва още от раждането и има голямо
значение за детското развитие, като основните форми на общуване са:
- ситуативно- личностно: усмивка, ласка, което е първата форма на общуване на детето с възрастния.
- ситуативно- делово: възниква през второто полугодие от живота на детето и обслужва предметно- манипулативната дейност.
Общуването с връстници възниква по-късно. А от най-ранна възраст детето
изпитва нужда от общуване с възрастния, като първоначално общуването е
емоционално. Липсата му може да доведе до сериозни отклонения в
емоционалното и умствено развитие на детето. Именно със своите
адекватни грижи и положително отношение родителите задоволяват много от
основните потребности на детето, а те са:
-афективни: потребност от обич, емоционална привързаност и защитеност.
-социални:потребност от общуване и сътрудничество с възрастния.
-сензорни: потребност от достатъчно разнообразие и изменчиви ситуации.
Тук е мястото да посочим и основните цели на родителите:
 Да помагат на детето да разбере, че е обичано и че за него се грижат.
Да му помогнат да развие способностите си.
Да насърчат интересите на детето към света.
Именно от оценките на родителите започват осъзнаването у детето на
собственото му ”Аз” и неговата самооценка.
Да създадат нормални битови и емоционални условия на живот на своето дете.
Първият възрастен с когото детето общува е майката. А първите средства на това общуване са
експресивно- мимически (усмивка),след които се развиват предметно-
действените и накрая- речевите.
Развитието на детето през първите месеци и години след раждането има неизмерима важност за бъдещото
физическо и психично оформяне на човека. Това е период на неговото
първо приспособяване към живота, на първо запознаване с околната среда
и на придобиване и овладяване на основните човешки прояви. Ако грижите
на възрастните се ограничат само с хигиенни мероприятия и хранене,
психичното му развитие ще изостане.
От напълно безпомощно същество,
каквото е детето при своето раждане, в продължение на първите 3 години
то придобива ред способности и умения. А на всичко това детето трябва
да се научи от възрастния, който се грижи за него. Кои са основните
белези за нормално развиващото се дете в емоционален план? Характерно
за нормално развиващото се дете, получаващо адекватни родителски грижи
са:
Поява на усмивка (3-я месец след раждането на детето),
Тревога от непознат т.е. детето плаче или се разтревожва от появата на непознато
лице (8-и месец),
Поява на “Не” т.е. детето казва не на всичко което не
иска (през 3-та година).
 Тези феномени отсъстват при депривираното дете.
Съзнанието за собственото” Аз” се появява през 3-та година,
тогава детето се идентифицира и полово. В процеса на общуване с
възрастния и предметната дейност детето започва да отделя себе си от
другия, близките от чуждите, да познава своите вещи , да се разпознава
в огледалото, както и своето собствено аз.
Адекватните грижи за правилното развитие на детето са основата не само за цялостното му
личностно формиране, но и за подготовката му за у-ще.
Предпоставки за нормалното развитие на детето са: Атмосфера на топлина, обич и доверие.
Чувство на сигурност и защитеност. Емоционална подкрепа и устойчивост
на създадените връзки. Признаване на индивидуалността на всяко дете.
Поддържането на познавателната активност и интереси към околния свят у
детето.
Дете лишено от емоционална привързаност към своята майка не
изгражда дълбока връзка с един възрастен и жадно се стреми към
физически контакт с всеки познат и непознат, поведението му е наивно и
прилепчиво. Нормалният тип поведение е, ако детето е привързано и
страда за майка си при нейното отсъствие и ако не се прилепва към
непознат.
 Ако родителските грижи са некачествени или ако детето е
отделено от майката веднага след раждането му или след като е
установена емоционална връзка дете- възрастен, детето може да изпадне в
особено състояние- психическа депривация.
Мариана Чомпалова- детски социален педагог
www.moetodete.com |
|
Последна промяна ( 13 Nov 2007 )
|
|
|
Как по-добре да се справяме със стреса? |
|
Автор admin
|
|
09 Dec 2006 |
|
 Не е достатъчно само да можем да идентифицираме стреса в живота си, както и да осъзнаваме отрицателното му влияние. Необходимо е да намерим начин да се справяме с него.
Но така както има много източници на стрес, съществуват и много възможности за борбата с него.
Общото между всички насоки е, че при всяка една се изисква усилие за да се стигне до промяна.
И така, може да изберете един от следните варианти:
- да намалите силата на действие на източника на стрес;
- да промените начина, по който реагирате на стресора;
- да направите и двете.
Подхождайте стъпка по стъпка. 1. Осъзнайте стресорите във вашия живот и начина, по който емоционално и физически реагирате на тях. Забелязвайте неприятните чувства, които изпитвате - не ги игнорирайте. Не махайте с лека ръка на проблемите си. Опитайте се да осъзнаете кои ситуации са ви неприятни. Какво си казвате за значението на тези ситуации?
Отчитайте начина, по който тялото ви реагира на стреса. Ставате ли нервни, започвате ли да се чувствате зле? 2. Осъзнайте какво в действителност може да промените. - Можете ли да промените влиянието на стресорите като ги отбягвате или ги елиминирате напълно?
- Можете ли да намалите интензивността на влиянието им?
Примерно, възможно ли е да свършите определена задача за период от една седмица вместо да бързате да приключите с нея за ден-два. Ако можете да използвате по-дълги срокове, възползвайте се от това.
- Възможно ли е да намалите времето, в което сте изложени на стрес? Възползвате ли се достатъчно от почивките и ваканциите? 3. Моделирайте емоционалните си реакции. Действието на стресовата реакция се отключва когато възприемате дадена ситуация като опасна, криеща опасност или водеща до такава. Опасността може да бъде възприета както в емоционален така и във физически план.
Запитайте се дали не гледате на даден стресор по начин, по който преувеличавате реалната му заплашителност?
В случаите когато искаме да се представим максимално добре - брилиантно - и да очароваме всички наоколо, вдигаме нивото на собствената си самокритичност и започваме да гледаме на ситуацията като на животозависеща.
Ако у вас съществува и тенденцията да искате да надвиете и да доминирате при всеки възможен случай, определено ще ви се налага да влагате максимални усилия и напрежение в немалка част от ежедневието си. Работете в посока към възприемането на по-умерени възгледи. Гледайте на стреса като на нещо, което можете да контролирате.
Опитайте се да "опитомите" прекалената си емоционалност. Гледайте на развитието на нещата в перспектива и не акцентирайте единствено и само върху негативните страни. 4. Научете се да контролирате физическите реакции на тялото при стрес. Бавното и дълбоко дишане намаля скоростта на сърдечния ритъм.
Практикуването на техники за релаксация също допринася за контрола при посрещането на стресова ситуация.
Упражнявайте релаксация редовно и ще придобиете усет за мускулите на тялото си, разликите в усещането за напрежение и пълно отпускане.
Взимането на медикаменти не е препоръчително. Отбягвайте честата им употреба защото те помагат временно. 5. Изградете си физически резерв. Правете тонизиращи упражнения от три до четири пъти в седмицата. Умереното и продължително упражняване, като ходене, плуване, колоездене или леко бягане, дава най-добри резултати.
Хранете се балансирано.
Поддържайте нормалното си тегло.
Избягвайте никотина, прекалената употреба на кофеин и др. подобни стимуланти.
Спете достатъчно.
Лесно е да се каже, но наистина трябва да се стремите да спазвате режим за редовен сън, тъй като безсънието е един от най-силните фактори с негативно влияние върху организма ни. 6. Поддържайте емоционалния си резерв. Стремете се да развивате взаимоотношения, които да са източник на взаимна опора. Не е важен толкова броя на хората, с които контактувате, колкото качеството на взаимоотношенията, които изграждате с тях.
Преследвайте реалистични цели, които имат значение за вас, а не цели, които другите ви поставят, но вие не споделяте.
Бъдете готови, че не винаги нещата ще се развиват като по вода и, че по пътя си ще трябва да посрещате и неуспехи.
Не дейте да бъдете до крайност максималисти. Опитайте се да сте по-внимателни със самите себе си.
Бъдете най-добрия си приятел. |
|
Последна промяна ( 29 Aug 2007 )
|
|
| | << Първа < Предишна 1 2 3 4 5 6 Следваща > Последна >>
| | Резултати 1 - 4 от 21 |
|
